29 август 2007

Трите книги

Тези дни силно се вълнувам от идеята на Хеликон да направи списък на "15 книги, без които не мога" Всеки може да гласува за 3 книги. Това, според мен, трябва да са заглавия, които са били от голямо значение за въпросния читател. Та от няколко дни се опитвам да измисля кои книги са оказали най-голямо влияние върху мен, за да мога да гласувм и аз. Първата никак няма да ми е трудно да я посоча - "Моето семейство и други животни" на Джералд Даръл (така пишат името на автора на българските версии на книгата. Странно защо брат му Лорънс у нас го "превеждат" като Дърел...). Това определено е книгата, която ми е повлияла най-силно и която, до голяма степен, определи развитието на съзнателния ми живот в частта учене-работа. Понякога виня автора й за това, но все пак заслужава да я посоча за включване в списъка...
Кои обаче да бъдат другите? В различни периоди от време съм била влюбена в различни книги. Като се започне от "Пипи дългото чорапче", мине се през индианския период на Карл Май, Айзък Азимов, Удхаус и се стигне до сегашната ми мания - всичко от Тери Пратчет. И сега си ги ценя тези книги и си ги препрочитам. Е, без Карл Май - този автор е задължителен за всички между 12 и 16 години, но трябва да си остане в тази възраст!;-)
Чух по телевизията, че за сега води "Властелинът на пръстените". Несъмнено ценна и много любима книга, но... Ако сложа честно ръка на сърцето си, не бих казала, че ефектът й върху мен е бил особено голям. Има няколко автора, без които със сигурност не мога, но които съм чела на английски, книгите им не са преведени и май не върви да ги включвам в списъка на Хеликон.
Та седя на работа, гледам разсеяно в една точка и се чудя - кои да са другите ми две книги???

27 август 2007

За бедността на бедните

Чета днеска във вестник DN размишления за това, какво коства на Природата една от поредните гъзарии човешки - това да ходиш навсякъде с бутилка минерална вода и да отказваш да пиеш от чешмата. Аз също размишлявам.
Пише, че само в Стокхолм, транспорта на бутилките минерална вода е свързано с отделянето на 34 000 тона въглероден двуокис в атмосферата - колкото 12 500 коли за една година. По принцип, в Швеция трудно ще видиш по улиците хора с бутилка в ръка - за разлика от София. Ако поискаш вода в ресторанта ще ти донесат кана напълнена от чешмата - не бих се престрашила да си поискам чешмяна вода в софийска кръчма или ресторант! За всичките години, които прекарах в Стокхолм, не чух някой да казва "ние в къщи пием само минерална вода" - тук това е практика, символ на успелите в живота (като климатика).
В статията също така има коментар на новите разпоредби в някои административни служби, ресторанти и барове в Сан Франциско и Ню Йорк - пълна забрана на ползуването на бутилирана вода от работещите и клиентите. И за да не се притесняват последните, че ще им стане нещо ако пият вода от водопровода - всяка чешма с филтърче. Целта - да се намали отделянето на въглероден двуокис и трупането на пластмасов боклук.
Чета и си мисля за вечно плачещия българин, който постоянно се жалва от бедността и недоимъка, но не се замисля, когато вади 50-80 стотинки за бутилка. По-престижно е да кажеш "аз пия само минерална вода" и да си платиш за това. Допълнителния бонус е, че после ще можеш да въздъхнеш "ох, колко скъп е станал живота" и да теглиш една, защото времето пак не е както трябва, а градът е задръстен от мърсотия...

А западняците - те са богати, могат да си позволят поредната гъзария - да пестят!

24 август 2007

И все пак море!

Даа и тази година успях! Стигнах до морето! Само за 6 (плажни) дни, но като се има предвид, че не вярвах, че въобще ще ида...
Тук май вица за козата би бил съвсем на място;-)
И така, Варна, 6 дни слънце, джапане и плискане в топлото море, търкаляне по плажа, сладолед и други летни екстри. И Джерката намаза - направи едно хубаво, дълго къпане, съчетано с много лай, гонене на пръчки и гмуркане за камъни. Хич не искаше да си тръгва от плажа!


Всичко хубаво, но както винаги не идеално. Спокойствието ми нарушиха:
  • делфинариума, който ми поиска 20 лв за да видя скачащите делфини;
  • аквариума, който ми взе само 2, но пък ми показа мръсни аквариуми, през които рибките почти не се виждаха и витрини с някакви белезникави същества в буркани с формалин и нечетливи надписи (времето си казва думата, а пък аквариума е основан от цар Борис III);
  • варненска община - мърсотията по пътя за плажа беше невероятна! Надали някой ще ми повярва, но като се прибрах в София и погледнах от балкона на панелката се изумих колко чист е града в сравнение с "морската столица" (както викат на Варна, макар всички да знаят, че това е Бургас:-)!!!

За последното наистина никой не ми повярва. Явно репутацията на Варна е непоклатима!

Никой продължи да не ми вярва до вчера, когато в мрежата (а днес и вестниците) се появи новината за затворения, заради замърсяване от канализацията, южен варненски плаж. Замърсяването, пишат, било 8 пъти над нормата. Мене ако питате, надали водата се е изцапала ей сега, внезапно! Просто тези дни на някой му е хрумнало да провери. Дано не проверят северния плаж, че аз ходих там и честно да си кажа, не искам да знам какво е имало във водата! Кутиите, пликчетате, бутилките, фасовете и обелките от семки по пясъка ги преглъщам, с морето обаче шега не бива!!!

03 август 2007

Епизод Х+5 - Чувство за хумор, или...?

Тази седмица шефа одобряваше новите попълнения - дойде сезона на дипломантите. Процедурата включваше следните въпроси:
- По кой проект е този дипломант?
- Има ли пари за него? А покриват ли целия проект?
- Кога трябва да се дипломира?
- Коя е тази ХХХ? Грозна ли е?
- От коя катедра е този кандидат дипломант?
- Чие протеже е?
....

02 август 2007

И замирисва на море...

.... ама друг път!




Миналата година две морета, тази ич!
Нещата в природата, казват, винаги са балансирани...
Аз обаче протестирам - това на снимката според мен не бива да се брои - нямаше плацикане!