06 май 2010

Мисия

В началото на тази година се подлъгах от многото възхвали сипещи се по адрес на "Мисия Лондон" и взех, че я прочетох. Мъка! Творбата прилича на нещо, излязло изпод химикалката на ученик в основното училище, който намира за особено забавно да втрещява възрастните с мръсни думички и да впечатлява приятелчетата си с детайлни описания на сексуалните си фантазии. Типичен пример е тази "гениална" реплика на Алек Попов: "Това тутакси вкисна настроението на посланика, сякаш в млякото му беше капнал неканен сопол". Класа!

Хванах се да размишлявам на тема що е то "канен" сопол и как би се отразило на настроението на посланика капването му в чашата с бира например...
И за това, че фактът, че се подиграваш на простотията, сам по себе си не е достатъчен за да докажеш, че ти самият не си простак.

Тази седмица, за пореден път увлечена от всеобщото настроение, отидох да гледам филма. Май от цялата компания от 6 човека само аз го харесах! Просто бяха единствената, която имаше идея на каква основа е изграден! Радвах се всеки път, когато режисьорът правеше храбри крачки в страни от книгата и се възхищавах на способноста му да сътвори нещо толкова приятно и развлекателно. А най-много харесах краят! Отсъствието на "увлекателната" история за живота на стриптизьорката Катя сред южно-американските партизани и борбата й за налагане на комунистическия строй, направо издигна екипа, работил върху филма, в очите ми! Евала!

Няма коментари: