Вакантен пост

Проявих изключителна сила на характера, така да знаете! И бях възнаградена за това. Отказах да купя скъпата електронна версия от Амазон и ето, получих книгата като подарък за рожденния ден! Истинска, хартиена, в същите искрящи жълто-червени цветове като оригиналното издание. Следващото усилие, което трябва да положа е да проверя (за пореден път) и запомня (този път) какво значат съкращенията Дж. и К. в Дж. К. Роулинг...

След като засвидетелствах своето внимание на множеството предупреждения към почитателите на Хари Потър (сред които се нареждам с гордост), че тази книга ще ги разочарова защото няма нищо общо с магията на поредицата за младежи, стиснах зъби и зачетох. Мога да кажа, че с "Вакантен пост" Дж. К. Роулинг не прави никакъв опит да омагьоса читателя.  Тук няма положителни герои, няма очарователно странни създания, няма значима обща цел. Има гадни, грозни и тъпи хора, които всеки ден се опитват да осмислят жалкото си съществувание, най-често като прецакат някой друг. Единственото красиво нещо тук е селцето Пагфърд, в което се развива действието. Величието на природа и история обаче рядко впечатлява обитателите му. Всеки от тях върви по набелязаната си пътечка и преследва своите цели, без да полага усилия да се огледа и разбере света около себе си.

Всъщност, това което Роулинг много успешно прави е да опише напълно обективно едни истински хора, с техните съвсем истински стремежи и желания. Когато някой е дебел, за него пише че е тлъст, а авторката не го оправдава с обяснението, че майка му е великанка. Хората миришат, оригват се, обличат се грозно и използват цинизми. На пъпчивото пубертетче викат Пъпчо, а не го изпращат при мадам Помфри за да го спаси от акнето. Роулинг не пропуска лошото, но и не прави опит да скрие доброто. Получава се една съвременна история, която може да се случи навсякъде. 

Всъщност "Вакантен пост" е една великолепно написана обикновена книга. За ваше сведение, тук думата магия се споменава само веднъж!

Малко цитати с рекламна цел?

Бавният прогрес на Кристъл през училището не се отличаваше особено от преминаването на коза през тялото на боа констриктор: създаваше силно видимо неудобство и за двете страни.

***

Шкембето му висеше като престилка чак до бедрата му, поради което, когато човек го видеше за пръв път, обикновено първата му мисъл бе за пениса на Хауърд: кога ли го е видял за последно, как го мие и как ли извършва всички онези действия, за които е създаден пенисът?

***

И пое дълбоко въздух, сякаш се мъчеше да усети дъха на бедата в тихия следобеден въздух.

***

Новината за внезапната кончина на Бари Феърбрадър лежеше в скута й като новородено дебеличко бебнце, на което да гука от възторг заедно с всичките си познати.

***

Акнето на Андрю се синееше напъпило и лъскаво по полилавялата му буза, но той бе забил очи в бежовата каша в купичката си.

***

Създадената от покойния Едуард Колинс фирма се състоеше от двама души: Гавин Хюс-щатен съдружник с един-единствен прозорец в офиса си, и Майлс Молисън - съсобственик, с два прозореца.

Бел. към ред.

Ще я напиша някъде другаде , за да не развалям впечатлението от хубавата книга!