Мисля, че вече съм споделяла тайната за едно от многото си слаби места, податливостта към книжни изкушения, а също и как не се боря срещу нея с всички възможни средства, включително и с абонамент за скъсената версия на F&SF.
Едно от последните открития, които направих благодарение на горещата препоръка поместена на страниците на това списание, беше Брандън Сандерсън. Мда, знам, че това ми изказване ще предизвика присмех, но нека обясня. Не съм чела "Колелото на времето" и едва сега научих, че г-н Сандерсън е бил избран да допише многотомната поредица след смъртта на Робърт Джордан. Не ме е срам от невежеството ми в тази област. Не, не възнамерявам да компенсирам по какъвто и да било начин липсата си на познания в тази област.
След като разкарахме този въпрос от масата, мога да започна на чисто и да кажа, че попаднах на една много добра творба на въпросния автор, наречена "Душата на императора" ("The Emperor's Soul ). Романът е дълъг точно два средно-европейски полета време, но историята му е така богата, че ти се струва много по-мащабен, а стилът е толкова лек, че ти се вижда много по-кратък. Като се замисля, на база брой страници това може би се води новела.
В "Душата на императора" се разказва за Шаи, която е попаднала в затвора за фарлшифициране на особено ценна картина от двореца на Императора и за кражба на неговия скиптър. В нейният свят всичко материално, живо или не, има своя "душа" - една идеална представа за самото себе си и смисъла на своето съществувание. Работата на фалшификатора е да го убеди да стане нещо друго. Дворцовите фалшификатори използват евтини грънци, мебели и тъкани за да осигурят блясъка и комфорта на владетеля и неговата свита, обграждайки ги с копия на творбите на велики майстори от древността. Това се постига с помощта на печати, които проникват в материала и променят същността му - дават му нова история, нова представа за своята същност и ново призвание. Причината, поради която Шаи е в затвора е, че е проникнала неканена в двореца и че е прекалено добра. Толкова добра, че не се задоволява да превръща криви грънци в бокали, а използва дарбата си за да направи копие на императорския скиптър. Шаи е в затвора, защото е колкото добра, толкова и неподлежаща на контрол. За неин късмет, съветниците на императора се нуждаят отчаяно от помощта й - при неуспешен опит за покушение владетелят загубва паметта, мислите и чувствата си. Вместо император, съветниците разполагат само със здрава и функционираща телесна обвивка, която е напълно изпразнена от съдържание. Работата, която възлагат на Шаи е да изгради наново душата му - задача, която предвижда смъртно наказание и която никой не смята за възможно да бъде изпълнена. Нейната лична цел първоначално е да оцелее. Веднъж захванала се със задачата обаче тя се оказва прекалено свързана с нея и осъзнава, че не само не може да я остави недовършена, а и че дължи на себе си да я изпълни перфектно.
Мисля да не разказвам повече за да не разваля удоволствието на потенциални бъдещи читатели. Само ще кажа, че краят беше съвсем по моя вкус - оптимистично-реалистичен. И че след последната страница автора споделя от къде е получил вдъхновение за написването на книгата. Обикаляйки из Азия, Сандерсън научава за традицията на древните ориенталци да белязват с личните си печати произведения на изкуството, които особено много са им харесвали, оставяйки по този начин част от себе си в творбите на майсторите.
