14 юни 2016

Fool's Assassin

Здравейте! Аз съм Магарето и злоупотребявам с Робин Хоб! Трилогията "Придворният убиец" така ми замота главата, че изядох "Сага за живите кораби" с кориците, а "Шутът и убиеца" купих веднага след излизането (поради което всеки път като оптимизирам библиотеката ме заболява главата в опит да наместя големите томове с твърди корици)!
Въздържах се и не купувах първата част от новата поредица (Fool's Assassin) дълго, наслаждавайки се на мисълта за предстоящето удоволствие. Когато изненадващо ме сполетя командировка, която предполагаше скучно пребиваване в тясна и не особено уютна стаичка за повече от седмица, не издържах! Влязох в Амазон и си взех една електронна! 

Казват, че най-близките ти хора могат да те наранят най-лошо. Е и с писателите е така! Обидена от извършената спрямо мен неправда веднага ще кажа - книгата не струва!
В разочарованието си прегледах внимателно форумите. Всички преливат от звезди! Явно пристрастените са много, а желаещите да изтрезнеят малко. Ако има критики, те са насочени основно към дължината на книгата. И това е разбираемо когато имаш над 600 страници описания на мебели, дрехи и домакински задължения. Аз лично не се боя от подобни неща, даже напротив, обичам да ме вкарват в правилната атмосфера любезно, с храна и напитки! Освен това този "недостатък" лесно се компенсира от героите, които са достатъчно живи (поне по-важните) и темите, които авторката повдига (все така актуални, макар и вече позахабени).
Малко колеги-читатели са посмели да отбележат нуждата от редакция, аз ще натъртя на нея: "Фиц и шутът" плаче за вниманието на редактор! Правописните грешки са дразнещи, но стиловите направо побъркват! Изненадващо за автор от тази величина книгата е наблъскана с повторения. Едни и същи думи се появяват отново и отново, и отново, и... отново! В рамките на един параграф. Едни и същи идеи изказани по един и същи начин излизат от устите на едни и същи герои на всеки 40-50 страници. В комбинация с размера на книгата и влудяващо бавното действие, тези повторения са в състояние на убият всеки интерес. А когато вече си вкиснат, започваш да обръщаш внимание и на дребните проблеми. Като този, че повечето заглавия не пасват на съдържанието на главите. 
Цялостното усещане е, че г-жа Хоб в бързината да издаде нова книга е разчистила бюрото си, събрала е нахвърляни идеи и ги е предала за печат.
Историята във "Фиц и шутът" отново събуди у мен желанието да изследвам отблизо светът на Шестте херцогства, но главоболието, което ми докара битката с първата книга ще ме накара да се замисля сериозно преди да посегна към следващите две.

07 юни 2016

Защо белите не могат да скачат?

Първо действие: Майка и син.

Сцена: Женската съблекалня на басейна. Майка помага на сина си (видима възраст 100 см) да се изкъпе и облече.

Майка: Качи се на пейката, да не си изцапаш краката. А така. Хайде бърши се сега.

Детето усилено си търка косата с хавлиена кърпа и използва възможността да хвърля скришни погледи към голите момичета и жени наоколо.

Майка: Студено ли ти е?
Син: Не.
Майка: Хайде по-бързо, да не настинеш! Днес как беше водата в басейна? Миналия път беше премръзнал!
Син: Добре беше...
Майка: Каква е тази глупост сега със скачането в училище? 

Момчето увило глава в кърпата повдига рамене.

Майка: Защо ви карат да скачате? Вредно е за организма!

Детето подава глава изпод кърпата: Защо?

Майка: Ами не е добре за момчетата да скачат!
Син: Защо за момчетата?
Майка: Ами заради топчетата! Освен това е вредно за стомаха! А и езика можеш да си прехапеш! Хайде, готов ли си? Седни сега внимателно, аз ще ти подам джапките!

Детето примерно сяда на пейката и си обува джапанките. Отново се заглежда по момичетата. Повечето са по-малки от него и вече са облечени, без очевидна намеса на майки.

Майка: Хайде сега да си изсушиш главата.
Син: Къде е сешоара?
Майка: Забравих го. Снощи нали се суших... Ама ще ползваш този дето е тука. Пяна искаш ли?
Син: Да!

Майката рови из сака и вади голяма туба.

Син: Сложи ми още! Дай още малко!
Майка: Стига ти вече, не е хубаво толкова много да слагаш! Дай аз да ти го сложа, че ти не се виждаш!

Второ действие: Майка, син и баща.

Сцена: Майката и синът излизат от басейна. Детето хуква към масата в кафенето към мъж с огромно шкембе, който чете вестник.

Баща: Хайде бе тати, много се забавихте! Как беше водата в басейна, студено ли ти е?

10 януари 2016

#Haterz

"There's something wrong with the internet."

Ако говорим за най-добри първи изречения на книги, това със сигурност попада в личния ми топ 10. Кратко и зарибяващо. Да не говорим колко е точно. Много малко от нас, прекарващите времето си в социалките, биха отхвърлили това твърдение! Малко от нас, надявам се, биха (могли да) продължили(ат) с "I mean, I'm not saying the internet made me kill Daniell, but it certainly helped."

Даниел е гаджето на най-добрия приятел. Тя е от онези досадници, които не разбират интернет и за това го чупят. Първата им работа когато се запознаете е да ви натрапят приятелството си във facebook. И тогава се започва! Постоянният поток от покани за Candy Crush, безбройните "лайкове" на бебета, снимките на закуски и крака с лакирани нокти. Снимките на любимия - любимия докато спи, любимия докато се крие зад завесата на душа. Гласовитото заиграване с "патриотични" инициативи. "Чекванията". И постоянните леко обидени, леко предизвикателни напомняния, че не си ги подкрепил, харесал, одобрил. Не си отбелязал, че ще присъстваш на купона им. Не си коментирал последната смяна на профилната им снимка.

Даниел заслужава да умре нали? Проблемът е, че не е само тя! В интернет освен досадници има откровени гадняри, които превземат животи, хора използващи благородни каузи за да крадат парите, завистници, които искат да рушат! 

Има обаче и такива, които знаят какво направи с гаджето на най-добрия си приятел онази вечер, в онзи бар! И те имат планове!

Ако още не сте се зарибили, ето още два ключови цитата:

"That's what the web's for - having the wrong opinion."

"We will give the world back its conscience. How? Simple." He paused for effect. Of course he did. "We will turn off Twitter for a day."